Пространствено планиране в България

Анализ на Национална концепция за пространствено развитие за периода 2013-2025 г.


Политическа и законодателна рамка

Основните стратегически цели и приоритети за пространствено развитие на България отчитат насоките на Петия доклад на Европейската комисия за икономическо, социално и териториално сближаване: Инвестиране в бъдещето на Европа (2010) за концентрация на европейските и национални ресурси и координация на усилията за постигане на целите на „Европа 2020". Най-важните постановки и подходи на пространственото планиране, застъпени в Националната концепция за пространствено развитие за периода 2013-2025 г. са следните:

  1. Балансирано териториално развитие чрез поддържане на йерархизирана система от градове-центрове
  2. Засилване на връзките между градските и селските райони
  3. По-добра достъпност и свързаност на градовете и районите чрез подобряване на транспортните и комуникационните им връзки
  4. Планиране на устойчивото градско развитие чрез прилагане на интегриран подход при реконструкцията и обновяването на градовете.
  5. Териториална интеграция в граничните и транснационалните функциониращи райони
  6. Опазване на природното и културното наследство чрез разумно управление
  7. Съобразяване на планирането за пространствено развитие на градовете и районите със заплахите и предизвикателствата на глобализацията, демографските промени, климатичните промени и енергийната зависимост

Пространствени връзки със съседни страни

България има връзки със съседните държави като столицата София има връзка с Белград и Ниш (връзка ниво 1), Солун (връзка ниво 2), Истанбул (връзка ниво 1), Букурещ (връзка ниво 1). Впечатление от картата прави град Скопие, до който връзката е допустима от ниво 1.

Предимствата на местоположението на България са свързани и с близостта на държавата до страните от Югозападна Азия и Северна Африка. То се счита за стратегическо, защото територията на България бива пресечена от 5 трансевропейски транспортни коридори:

  1. Територията на Румъния и Гърция се пресича от 3
  2. Сърбия и Македония се пресича от 2
  3. Турция – от 1

Граничните преходи характеризират отвореността на националното пространство и влияят върху политиката за пространствено развитие.


От моноцентрично към полицентрично пространствено развитие

Модел "Краен моноцентризъм"

В този случай на национално равнище е силно изразено моноцентричното развитие на столицата София, град от Мега европейско ниво, съчетано с относително по-слабо развитие на балансьори на столицата Варна, Бургас и Пловдив.

Модел “Изходно състояние”

Моделът “Изходно състояние” съдържа йерархичната система от градове-центрове:

1-во ниво - столицата София, център с европейско значение за националната територия - 1 бр.

2-ро ниво - големи градове, центрове с национално значение за територията на районите - 6 бр.

3-то ниво - средни градове, центрове с регионално значение за територията на областите - областни центрове и други изявени градове - 28 бр.

4-то ниво - малки градове с микрорегионално значение за територията на групи - 90 бр.

5-то ниво - много малки градове и села, центрове с общинско значение за територията на съответните общини - 139 бр.

При тази система от градове-центрове всеки център от по-горно ниво изпълнява и функциите на център от по-ниските нива.

Модел “Краен полицентризъм”

На национално равнище развитието на столицата като град от Мега европейско ниво е съчетано с развитие на центровете с национално значение в регионите - Варна, Бургас, Пловдив, Русе, Плевен, Стара Загора

Модел “умерен полицентризъм”

Моделът “умерен полицентризъм” е избраният модел на урбанистично развитие за перспективния срок.

На национално равнище развитието на столицата е съчетано с успешно развитие на ограничен брой центрове от второ йерархично ниво с национално значение.


Оси на урбанистично развитие

Осите на урбанистично развитие, заложени в НКПР, следват предложената схема в Съвместния документ на страните от Вишеградската четворка плюс България и Румъния (V4+2) и доразвиват идеите от Националната стратегия за регионално развитие 2012-2022. От тяхното рационално изграждане и разположение в територията на страната зависи постигането на стратегическите цели на НКПР.

Основните оси, които имат важно структуриращо значение за националната територия се развиват по протежение на главните национални и международни транспортни коридори.

Заедно с транспортните направления те формират своеобразна “транспортно-урбанизационна решетка”.

Второстепенните оси имат значение за структурирането на територията на районите и са разположени по транспортните коридори с регионално значение.

Като главни оси на урбанистично развитие в националната територия се налагат две паралелни и три меридиални оси.


Транспортна инфраструктура

Моделът на транспортната инфраструктура се базира на сега развитата конфигурация с център София в Западна България и балансиращите центрове Варна и Бургас на изток.

Основните транспортни оси, характеризиращи този модел са:

  1. Главна Западна ос „север-юг” (Румъния/Видин-София-Кулата/Гърция) през България между Западна Румъния и Гърция/Турция. Осъществява връзка между Западна Европа и Гърция.
  2. Главна Централна ос „север-юг” (Румъния/Русе-Стара Загора-ГКПП „Маказа”/Гърция), свързваща Финландия и Русия с Гърция през Румъния и България.
  3. Главна Източна ос „север-юг” (Румъния) ГКПП Дуранкулак–Варна-Бургас-ГКПП Малко Търново/Турция), свързваща българските черноморски туристически центрове с тези в южна Румъния.
  4. Главната ос „запад-югоизток” осигурява транспортните комуникации на Централна и Западна Европа с Азия и Близкия Изток.
  5. Южна главна ос „запад-изток” (Македония/ГКПП Гюешево-Кюстендил-София- Пловдив–Бургас/Варна), осигуряваща връзка между страните от югозападната част на Балканския полуостров с Черноморските пристанища.
  6. Северната главна ос „запад-изток” (София-Велико Търново-Шумен-Варна), ще се изяви чрез доизграждане на АМ „Хемус”.
  7. Най-северната главна ос „запад-изток” се формира от Приоритетна ос 18 на ТЕN-Т (река Дунав), свързваща всички изявени Европейски центрове от Дунавските страни. Има преди всичко международно значение.
  8. Второстепенна Крайдунавска ос „Видин - Силистра”
  9. Второстепенна Крайгранична южна ос „Петрич - Бургас”
  10. Второстепенна Подбалканска ос „София-Карлово-Бургас”
  11. Второстепенна източна ос „Румъния/Силистра-Шумен-Ямбол-ГКПП Лесово/ Турция”


източник: НАЦИОНАЛНА КОНЦЕПЦИЯ ЗА ПРОСТРАНСТВЕНО РАЗВИТИЕ за периода 2013-2025 г.