Пространствено планиране в България
Анализ на Национална концепция за пространствено развитие за периода 2013-2025 г.
Политическа и законодателна рамка
Основните стратегически цели и приоритети за пространствено развитие на България отчитат насоките на Петия доклад на Европейската комисия за икономическо, социално и териториално сближаване: Инвестиране в бъдещето на Европа (2010) за концентрация на европейските и национални ресурси и координация на усилията за постигане на целите на „Европа 2020". Най-важните постановки и подходи на пространственото планиране, застъпени в Националната концепция за пространствено развитие за периода 2013-2025 г. са следните:
- Балансирано териториално развитие чрез поддържане на йерархизирана система от градове-центрове
- Засилване на връзките между градските и селските райони
- По-добра достъпност и свързаност на градовете и районите чрез подобряване на транспортните и комуникационните им връзки
- Планиране на устойчивото градско развитие чрез прилагане на интегриран подход при реконструкцията и обновяването на градовете.
- Териториална интеграция в граничните и транснационалните функциониращи райони
- Опазване на природното и културното наследство чрез разумно управление
- Съобразяване на планирането за пространствено развитие на градовете и районите със заплахите и предизвикателствата на глобализацията, демографските промени, климатичните промени и енергийната зависимост
Пространствени връзки със съседни страни
България има връзки със съседните държави като столицата София има връзка с Белград и Ниш (връзка ниво 1), Солун (връзка ниво 2), Истанбул (връзка ниво 1), Букурещ (връзка ниво 1). Впечатление от картата прави град Скопие, до който връзката е допустима от ниво 1.
Предимствата на местоположението на България са свързани и с близостта на държавата до страните от Югозападна Азия и Северна Африка. То се счита за стратегическо, защото територията на България бива пресечена от 5 трансевропейски транспортни коридори:
- Територията на Румъния и Гърция се пресича от 3
- Сърбия и Македония се пресича от 2
- Турция – от 1
Граничните преходи характеризират отвореността на националното пространство и влияят върху политиката за пространствено развитие.
От моноцентрично към полицентрично пространствено развитие
Модел "Краен моноцентризъм"
В този случай на национално равнище е силно изразено моноцентричното развитие на столицата София, град от Мега европейско ниво, съчетано с относително по-слабо развитие на балансьори на столицата Варна, Бургас и Пловдив.
Модел “Изходно състояние”
Моделът “Изходно състояние” съдържа йерархичната система от градове-центрове:
1-во ниво - столицата София, център с европейско значение за националната територия - 1 бр.
2-ро ниво - големи градове, центрове с национално значение за територията на районите - 6 бр.
3-то ниво - средни градове, центрове с регионално значение за територията на областите - областни центрове и други изявени градове - 28 бр.
4-то ниво - малки градове с микрорегионално значение за територията на групи - 90 бр.
5-то ниво - много малки градове и села, центрове с общинско значение за територията на съответните общини - 139 бр.
При тази система от градове-центрове всеки център от по-горно ниво изпълнява и функциите на център от по-ниските нива.
Модел “Краен полицентризъм”
На национално равнище развитието на столицата като град от Мега европейско ниво е съчетано с развитие на центровете с национално значение в регионите - Варна, Бургас, Пловдив, Русе, Плевен, Стара Загора
Модел “умерен полицентризъм”
Моделът “умерен полицентризъм” е избраният модел на урбанистично развитие за перспективния срок.
На национално равнище развитието на столицата е съчетано с успешно развитие на ограничен брой центрове от второ йерархично ниво с национално значение.
Оси на урбанистично развитие
Осите на урбанистично развитие, заложени в НКПР, следват предложената схема в Съвместния документ на страните от Вишеградската четворка плюс България и Румъния (V4+2) и доразвиват идеите от Националната стратегия за регионално развитие 2012-2022. От тяхното рационално изграждане и разположение в територията на страната зависи постигането на стратегическите цели на НКПР.
Основните оси, които имат важно структуриращо значение за националната територия се развиват по протежение на главните национални и международни транспортни коридори.
Заедно с транспортните направления те формират своеобразна “транспортно-урбанизационна решетка”.
Второстепенните оси имат значение за структурирането на територията на районите и са разположени по транспортните коридори с регионално значение.
Като главни оси на урбанистично развитие в националната територия се налагат две паралелни и три меридиални оси.
Транспортна инфраструктура
Моделът на транспортната инфраструктура се базира на сега развитата конфигурация с център София в Западна България и балансиращите центрове Варна и Бургас на изток.
Основните транспортни оси, характеризиращи този модел са:
- Главна Западна ос „север-юг” (Румъния/Видин-София-Кулата/Гърция) през България между Западна Румъния и Гърция/Турция. Осъществява връзка между Западна Европа и Гърция.
- Главна Централна ос „север-юг” (Румъния/Русе-Стара Загора-ГКПП „Маказа”/Гърция), свързваща Финландия и Русия с Гърция през Румъния и България.
- Главна Източна ос „север-юг” (Румъния) ГКПП Дуранкулак–Варна-Бургас-ГКПП Малко Търново/Турция), свързваща българските черноморски туристически центрове с тези в южна Румъния.
- Главната ос „запад-югоизток” осигурява транспортните комуникации на Централна и Западна Европа с Азия и Близкия Изток.
- Южна главна ос „запад-изток” (Македония/ГКПП Гюешево-Кюстендил-София- Пловдив–Бургас/Варна), осигуряваща връзка между страните от югозападната част на Балканския полуостров с Черноморските пристанища.
- Северната главна ос „запад-изток” (София-Велико Търново-Шумен-Варна), ще се изяви чрез доизграждане на АМ „Хемус”.
- Най-северната главна ос „запад-изток” се формира от Приоритетна ос 18 на ТЕN-Т (река Дунав), свързваща всички изявени Европейски центрове от Дунавските страни. Има преди всичко международно значение.
- Второстепенна Крайдунавска ос „Видин - Силистра”
- Второстепенна Крайгранична южна ос „Петрич - Бургас”
- Второстепенна Подбалканска ос „София-Карлово-Бургас”
- Второстепенна източна ос „Румъния/Силистра-Шумен-Ямбол-ГКПП Лесово/ Турция”